Координати: 40°48′ с. ш. 23°51′ и. д. | 

Местоположение на Амфиполис

Амфиполис (на гръцки: Aμφίπολις) е древен гръцки град-държава (Polis).

Атинска колония, основана през 437 пр.н.е. от стратега Хагнон († 412 г. пр. н. е.), важен пункт на атиняните в Тракия. Контролира и взема златните и сребърни изкопи от мините в Тасийска Перая. Пристанището му се намира на устието на река Струма (първо се казвала Aioneios) и се казва на старото тракийско селище Ейон (Eion или Ennea Hodoi; на гръцки: ἐννέα ὁδόι, “Деветте пътя”).

Делтата на Струма и Амфиполис

Атина прави опити да завладее територията още през 464 пр.н.е., но тракийското племе едони я отблъсква в битката при Дабреск.

Амфиполис има значение през Пелопонеската война, чрез доставката на дърво за корабостроенето и доставката на метали от мините от околността.

Градът се предава през 424 пр.н.е. на Брасид, пълководец от Спарта. През 356 пр.н.е. градът е превзет от Филип II от Македония.

Амфиполис се споменава в Новия завет.

От Амфиполис произлиза ораторът и циникът, философът-софист, Зоил (* 400; † 320 пр.н.е.).